Господи, дай ми сила да променя нещата, които мога да променя!
Дай ми търпение да понеса нещата, които не мога да променя!
Дай ми мъдростта да разпозная едното от другото!


вторник, 7 юни 2011 г.

Недовършена работа

За някои хора недовършената работа е ежедневие. Всяко нещо може да се отлага във времето и да се довърши друг ден. За други хора обаче да не довършат една работа, след като са я започнали, е истинска драма. Такива хора искат непременно да приключат с работата преди да се захванат със следваща. Така веднага получават удовлетворението от постигнатия резултат. Не по-малък стимул е, че съзнанието им не е заето с помнене какво имат да довършат. Такива хора не се самообвиняват, че са несериозни.

Дали довършваме започнатата работа  в повечето случаи е въпрос на личната ни организация и воля. Има обаче случаи, в които контролът се изплъзва от ръцете ни. Най-страшният от тези случаи е, когато един човек умре. Писател да не довърши романа си, композитор да не довърши опера, архитект да не довърши шедьовъра си, режисьор да не довърши филма си - това са страховете на всеки, който се опитва да остави нещо след себе си. Обикновеният човек също има от какво да се страхува - да не успее да покаже докрай чувствата си към човек, когото обича, да не види как пораства детето му или как сияе на сватбата си... Смъртта винаги има как да ни изненада и да се надсмее над плановете ни. Но това е и един от уроците на живота - да живеем пълноценно всеки миг, да взимаме от него и да даваме максимума от себе си, така че да не съжаляваме за нищо недовършено, недоизказано, ненаправено.

Повод за тези мисли ми дава една странна песен. Изпълнява я един от най-популярните в България италиански певци - Адриано Челентано. Твърди се обаче, че автор на песента е доста по-слабо познатия в България, но иначе любим певец на Италия Лучо Батисти. Написал я е година след смъртта си. Така тя попада в странната категория от песни, писани посмъртно. Песни, които се опитват да изкажат това, което певецът не е успял да каже в стотиците си песни приживе. Как обаче песента на един починал човек достига до нас? Ето историята:

Първо Лучо Батисти се явява в сънищата на известен италиански журналист и издател. В съня Батисти твърди, че дъгата е мост между този свят и отвъдното. Журналистът си позволява да опише съня си в списваното от него списание, а познат изпраща копие от статията на Могол, близкия приятел на Батисти, писал стиховете на повечето му песни.

По-късно Лучо Батисти се явява в съня на италиански медиум, който от години живее в  Испания. Медиумът също се доверява на съня и по заръка на Батисти отива в местната книжарница и купува конкретна книга, разположена на точно описана етажерка. С книгата в ръце, но вече в будно състояние, медиумът отново чува гласа на Батисти. Заръчано му е да отвори на определена глава и да подчертае определени думи, които да послужат за текст на песен със заглавие "Дъга". Накрая медиумът получава заръката да се обади на Могол, който да дооформи текста. Медиумът с мъка намира телефонния номер на поета в Италия, обажда му се и му обяснява какво е заръчал гласът на Батисти от отвъдното. Могол обаче не желае и да чуе и затваря телефона. По-късно обаче нещо се случва - или попада отново на статията на журналиста за дъгата, или сам вижда в съня си Лучо Батисти. В крайна сметка се свързва пак с медиума и взима от него подчертаните думи.

За негово удивление на едно празненство се заговаря с Джани Бела, композитора, автор на песните на Батисти. Джани също е сънувал певеца да му тананика една бавна меланхолична мелодия и я е записал, веднага щом се е събудил. Мелодията пасва много добре на текста от медиума. Така се ражда песента "Дъга". Самият Батисти обаче вече не може да изпълни песента. На същото празненство, където си говорят Могол и Джани Бела, присъства друг приятел на Батисти - Адриано Челентано. Разказват му историята и той веднага се съгласява да я изпее.

Рекламен трик за популяризиране на албум? Пожелателно мислене на приятелите на Батисти, които силно страдат от липсата му? Журналистическа измислица, използваща естественото любопитство на хората към отвъдното? Или глас от отвъдното, намерил начин да предаде своето последно послание? И аз самия не мога да кажа със сигурност. Мога само да пресъздам тук текста и да ви остава вие да решите за себе си.

Дъга

Аз си тръгнах така внезапно
че нямах време да се сбогувам
Мигове кратки, но още по-кратки
ако светлина пробожда сърцето ти

Дъгата е моето послание на любов

Може би един ден ще успея да те докосна
С цветовете може да се изтрие
и най-потискащата и безутешна мъка

Припев:
Превърнах се, знаеш ли, във вечерен залез
и говоря като априлските листа,
и трептя във всеки искрен глас
и с птичките изживявам нежната песен
а моите най-красиви и силни слова
изразяват с тишината своя смисъл

Аз колко неща не бях разбрал
които са ясни като падащи звезди
А трябва да ти кажа, че е безкрайно удоволствие
да нося тези мои тежки куфари.

Липсваш ми страшно, скъпи приятелю, наистина
и толкова неща остана да си кажем

Слушай винаги само истинска музика
и се опитай, ако можеш да разбереш


Припев:
Превърнах се, знаеш ли, във вечерен залез

и говоря като априлските листа
и трептя във всеки искрен глас
и с птичките изживявам нежната песен
а моите най-красиви и силни слова
изразяват с тишината своя смисъл

Липсваш ми страшно, скъпи приятелю, наистина
и толкова неща остана да си кажем
Слушай винаги само истинска музика
и се опитай, ако можеш да разбереш
Слушай винаги само истинска музика
и се опитай, ако можеш да разбереш

Текст на италиански език на "L'Arcobaleno"
 Adriano Celentano "L'Arcobaleno" в Youtube