Господи, дай ми сила да променя нещата, които мога да променя!
Дай ми търпение да понеса нещата, които не мога да променя!
Дай ми мъдростта да разпозная едното от другото!


сряда, 16 февруари 2011 г.

Какво тежи най-много в живота

Двама будистки монаси – учител и ученик – тръгнали да пътешестват. Един ден стигнали до пълноводно река. Докато се приготвяли да я пресекат, видели много младо и красиво момиче, което ги помолило да я пренесат до другия бряг. Без да се замисля, учителят преметнал момичето през рамо и навлезнал в буйните води. Щом стигнали невредими отсреща, момичето благодарило и двамата монаси продължили по пътя си.

След близо час ученикът не се сдържал и попитал: “Като монаси на нас ни е забранено да докосваме жена. А ти пренесе момичето през цялата река! Защо?”
На което учителят отвърнал: “Аз пренесох момичето за две минути и я оставих край реката. Ти още ли я носиш със себе си?”

Така всеки от нас пренася непрекъснато по нещо в главата си. Използваме главите си като прашен килер за складиране на случки, оправдания, амбиции, очаквания, вярвания. И малцина имат късмета да срещнат своя учител, който да ги върне в реалността.

Първа молитва

В малко градче в Бразилия цялата общност се събрала в църквата по случай коледните празници. Облечени тържествено, всички вглъбено редели молитви, когато едно дете на дванадесет години влезнало в църквата. Одрипано и мръсно, то застанало насред множеството, свело глава, сключило ръце и започнало да рецитира азбуката “а, б,в, г, д, е, ж, з...” Свещеникът всячески се опитвал да се концентрира над тържествената молитва, но безспирното “а, б, в, г, д, е, ж, з...” го разсейвали непрекъснато. Накрая той се отказал и, вбесен на натрапника, решил да го накаже сурово. “Как смееш да прекъсваш тържествената молитва?” се развикал той на момчето. Стреснато, то отворило очи и видяло как всички хора в църквата го гледат осъдително.”Аз много се извинявам - запелтечило то – не исках да ви прекъсвам. Минах покрай църквата и ви видях как се молите. Много ми се прииска и аз да се помоля на Господ, но не зная как. Щях да отмина, когато ми хрумна, че Господ сигурно знае как трябва да изглежда една молитва. Така че е достатъчно аз само да рецитирам буквите, а Той ще съумее да ги подреди правилно.”


Паолу Коельо

Тази история Паолу Коельо разказа на пресконференция в София през 2003 г. на въпроса какъв е според него смисъла на живота. Разтълкува я просто – нека като момчето да вършим в живота тези действия, които считаме за редни, пък Господ все ще намери смисъла в тях.

Все пак

Хората са неразумни,
алогични и егоцентрични.
Обичай ги все пак.

Ако си мил,
ще те обвинят в егоистични, задни мисли.
Бъди мил все пак.

Ако постигнеш успехи,
ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.
Стреми се да успееш все пак.

Ако си честен и откровен,
хората могат да те измамят.
Бъди честен и откровен все пак.

Онова, което си творил с години,
Други могат да разрушат за една нощ.
Продължавай да твориш все пак.

Ако постигнеш мир и щастие,
Някой може да ти завиди.
Бъди щастлив все пак.

Доброто, което правиш днес,
Вероятно ще бъде забравено утре.
Прави добро все пак.

Давай най-доброто от себе си
И ще се окаже, че и това не е достатъчно.
Дай най-доброто от себе си все пак.

В крайна сметка всичко е между теб и Господ.
Никога не е било между теб и тях все пак!



Написано от Майка Тереза на стената в приюта
за бездомни деца “Шишу Баван”, Калкута – Индия

Снежна утрин в Монреал

Много стихотворения са без заглавие,
Това заглавие е без стихотворение,
Всичко е отвъд това.

Кенет Уайт
“Handbook for the Diamond Country” 1990