В малко градче в Бразилия цялата общност се събрала в църквата по случай коледните празници. Облечени тържествено, всички вглъбено редели молитви, когато едно дете на дванадесет години влезнало в църквата. Одрипано и мръсно, то застанало насред множеството, свело глава, сключило ръце и започнало да рецитира азбуката “а, б,в, г, д, е, ж, з...” Свещеникът всячески се опитвал да се концентрира над тържествената молитва, но безспирното “а, б, в, г, д, е, ж, з...” го разсейвали непрекъснато. Накрая той се отказал и, вбесен на натрапника, решил да го накаже сурово. “Как смееш да прекъсваш тържествената молитва?” се развикал той на момчето. Стреснато, то отворило очи и видяло как всички хора в църквата го гледат осъдително.”Аз много се извинявам - запелтечило то – не исках да ви прекъсвам. Минах покрай църквата и ви видях как се молите. Много ми се прииска и аз да се помоля на Господ, но не зная как. Щях да отмина, когато ми хрумна, че Господ сигурно знае как трябва да изглежда една молитва. Така че е достатъчно аз само да рецитирам буквите, а Той ще съумее да ги подреди правилно.”
Паолу Коельо
Тази история Паолу Коельо разказа на пресконференция в София през 2003 г. на въпроса какъв е според него смисъла на живота. Разтълкува я просто – нека като момчето да вършим в живота тези действия, които считаме за редни, пък Господ все ще намери смисъла в тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар